14 oct 2009, 0:12

Ела ме вземи 

  Poesía
1001 0 10

Ела ме вземи -

там, при звездите,

където няма тъга...

Ела, прегърни ме,

при теб да се сгуша -

не ме оставяй сама.

Депресия, паника - 

смут, безпокойство

тровят мойта душа.

Скованост и болка,

плач и тревога

гонят бавно деня.

Ела ме вземи -

там, във Безкрая,

където няма сълзи -

далече, в Безкрая,

при мъртвите

скъпи души...

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силен елегичен стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря!
  • Тъжно е!
    Страшно понякога в болката!
    Но имаш дар, благословението да пишеш!
    Прави го, до мига, до Безкрая!
  • Гадно е да ти го казвам мамо, но когато си тъжна и депресирана пишеш най-...близко до моята концепсия (тая дума така ли се пише?)за поезия. Поздрави, когато ми прочете тоя стих останах без думи, същото е и всеки път когато си го прочитам тук. Поздрави мамо и много те обичам.
  • Не бързай!
  • Не бързай...
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Болка е стихът ти, Маргарита!
    И на мен ми се ще да прочета утре по-ведро послание...
  • Това е реалността,но затова си имаме нашите си спасения...Прегръщам те.
  • "...там, в Безкрая..."
    Още ти е рано за там, сестричке!
    Поздрав с обич!
  • Твоят стих рисува тревогата на днешният ден, болката и безисходицата на
    бита Български. Иска ми се в следващият ти стих да звучи и малко оптимизъм! Поздрав!



Propuestas
: ??:??