14 oct 2009, 0:12

Ела ме вземи

  Poesía
1.3K 0 10

Ела ме вземи -

там, при звездите,

където няма тъга...

Ела, прегърни ме,

при теб да се сгуша -

не ме оставяй сама.

Депресия, паника - 

смут, безпокойство

тровят мойта душа.

Скованост и болка,

плач и тревога

гонят бавно деня.

Ела ме вземи -

там, във Безкрая,

където няма сълзи -

далече, в Безкрая,

при мъртвите

скъпи души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен елегичен стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря!
  • Тъжно е!
    Страшно понякога в болката!
    Но имаш дар, благословението да пишеш!
    Прави го, до мига, до Безкрая!
  • Гадно е да ти го казвам мамо, но когато си тъжна и депресирана пишеш най-...близко до моята концепсия (тая дума така ли се пише?)за поезия. Поздрави, когато ми прочете тоя стих останах без думи, същото е и всеки път когато си го прочитам тук. Поздрави мамо и много те обичам.
  • Не бързай!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...