Ела ме вземи -
там, при звездите,
където няма тъга...
Ела, прегърни ме,
при теб да се сгуша -
не ме оставяй сама.
Депресия, паника -
смут, безпокойство
тровят мойта душа.
Скованост и болка,
плач и тревога
гонят бавно деня.
Ела ме вземи -
там, във Безкрая,
където няма сълзи -
далече, в Безкрая,
при мъртвите
скъпи души...
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
ПОЗДРАВИ!