Ела ме вземи

Поэзия

1.3K 0 10

Ела ме вземи -

там, при звездите,

където няма тъга...

Ела, прегърни ме,

при теб да се сгуша -

не ме оставяй сама.

Депресия, паника -

смут, безпокойство

тровят мойта душа.

Скованост и болка,

плач и тревога

гонят бавно деня.

Ела ме вземи -

там, във Безкрая,

където няма сълзи -

далече, в Безкрая,

при мъртвите

скъпи души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много силен елегичен стих!
ПОЗДРАВИ!

2010-01-17T11:23:39+02:00
Маргарита (Маргарита Георгиева)

Благодаря!

2009-10-18T11:46:15+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Тъжно е!
Страшно понякога в болката!
Но имаш дар, благословението да пишеш!
Прави го, до мига, до Безкрая!

2009-10-17T10:04:04+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

Гадно е да ти го казвам мамо, но когато си тъжна и депресирана пишеш най-...близко до моята концепсия (тая дума така ли се пише?)за поезия. Поздрави, когато ми прочете тоя стих останах без думи, същото е и всеки път когато си го прочитам тук. Поздрави мамо и много те обичам.

2009-10-16T17:40:46+03:00
Melany71 (Светла)

Не бързай!

2009-10-16T12:43:50+03:00