Елегия...

8 mar 2015, 9:24

Poesía » Otra

382 0 3

Елегия...

Ти помниш ли, как някак неуверено

самотна птица в залезът кръжеше,

когато проумяхме, колко временно

бе чувството, което ни държеше?...

И после всеки в някаква посока

пое унило, но самотен вече...

Безроден вятър във фалцет високо-

сам виеше из гаснещата вечер...

... А сякаш вчера, влюбени и диви,

живеехме във изгреви безкрайни

и на изкуството, да сме щастливи,

владеехме естествените тайни...

От някаква божествена трансфузия

се вливаше в душите ни блаженство,

но вечността оказа се илюзия

с представата дори за съвършенство...

Дали внезапно бяхме помъдрели?...

И по-щастливи бяхме ли наистина?...

Все питахме в нощта набрали смелост,

но-о ехото отвръщаше единствено!...

... А днес се връщам с мислите обратно

(когато ми е тъжно и безвременно),

към споменът за птицата, която

кръжеше в Оня залез неуверено...

10.10.2014.

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-03-08T14:59:18+02:00

Страхотни метафори - по-точно интересни мед. термини..., бих допълнила - и най-непретенциозната дифузия - проникване на едно вещество в друго...!!!
От някаква божествена трансфузия
се вливаше в душите ни блаженство,
но вечността оказа се илюзия
с представата дори за съвършенство...
Sovi4ka (Христина)

2015-03-08T14:32:51+02:00

Хареса ми , макар да натъжава! Поздрав!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-03-08T09:55:45+02:00

Хубава Елегия! Харесах!