8.03.2015 г., 9:24 ч.

Елегия... 

  Поезия » Друга
380 0 3

 

 

Елегия...

 

Ти помниш ли, как някак неуверено

самотна птица в залезът кръжеше,

когато проумяхме, колко временно

бе чувството, което ни държеше?...

 

И после всеки в някаква посока

пое унило, но самотен вече...

Безроден вятър във фалцет високо-

сам виеше из гаснещата вечер...

 

... А сякаш вчера, влюбени и диви,

живеехме във изгреви безкрайни

и на изкуството, да сме щастливи,

владеехме естествените тайни...

 

От някаква божествена трансфузия

се вливаше в душите ни блаженство,

но вечността оказа се илюзия

с представата дори за съвършенство...

 

Дали внезапно бяхме помъдрели?...

И по-щастливи бяхме ли наистина?...

Все питахме в нощта набрали смелост,

но-о ехото отвръщаше единствено!...

 

... А днес се връщам с мислите обратно

(когато ми е тъжно и безвременно),

към споменът за птицата, която

кръжеше в Оня залез неуверено...

 

10.10.2014.

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотни метафори - по-точно интересни мед. термини..., бих допълнила - и най-непретенциозната дифузия - проникване на едно вещество в друго...!!!
    От някаква божествена трансфузия
    се вливаше в душите ни блаженство,
    но вечността оказа се илюзия
    с представата дори за съвършенство...
  • Хареса ми , макар да натъжава! Поздрав!
  • Хубава Елегия! Харесах!
Предложения
: ??:??