18 nov 2007, 20:05

Елица 

  Poesía » Otra
669 0 11
 

Полегнала Елицата,

мълчи с прекършени криле

и мисли си дали напролет

пак ще вдигне рамене?

Дали от бури развилнели

душата й ще посивей,

или от снегове навели

снагата й ще побелей?

 

Дали ще може тя след време

на Слънчицето да намигне

и то да сгрее със лъчи си

тъй уморените й мисли?

 

Посърнала Елице, мила,

не унивай, а копней,

че Пролет бяла, засияла,

стъбло ти с обич ще повей!

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??