18 нояб. 2007 г., 20:05

Елица 

  Поэзия » Другая
670 0 11
 

Полегнала Елицата,

мълчи с прекършени криле

и мисли си дали напролет

пак ще вдигне рамене?

Дали от бури развилнели

душата й ще посивей,

или от снегове навели

снагата й ще побелей?

 

Дали ще може тя след време

на Слънчицето да намигне

и то да сгрее със лъчи си

тъй уморените й мисли?

 

Посърнала Елице, мила,

не унивай, а копней,

че Пролет бяла, засияла,

стъбло ти с обич ще повей!

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??