Елица
Полегнала Елицата,
мълчи с прекършени криле
и мисли си дали напролет
пак ще вдигне рамене?
Дали от бури развилнели
душата й ще посивей,
или от снегове навели
снагата й ще побелей?
Дали ще може тя след време
на Слънчицето да намигне
и то да сгрее със лъчи си
тъй уморените й мисли?
Посърнала Елице, мила,
не унивай, а копней,
че Пролет бяла, засияла,
стъбло ти с обич ще повей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
