Полегнала Елицата,
мълчи с прекършени криле
и мисли си дали напролет
пак ще вдигне рамене?
Дали от бури развилнели
душата й ще посивей,
или от снегове навели
снагата й ще побелей?
Дали ще може тя след време
на Слънчицето да намигне
и то да сгрее със лъчи си
тъй уморените й мисли?
Посърнала Елице, мила,
не унивай, а копней,
че Пролет бяла, засияла,
стъбло ти с обич ще повей!
© Криси All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
