16 dic 2008, 15:39

Емигрант

Poesía

1K 1 4

Тъмна стая,
самотен човек,
празна бутилка,
разбита мечта...
В огледало старинно
мътно сиво петно,
отразена светлина
на една осакатена душа,
скъсана снимка,
чувства от
един агресивен свят
към един отдавна изгубен човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

Много хубав, но тъжен стих!

2009-01-21T12:00:24+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Харесах.Поздрав

2008-12-16T19:54:36+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Тъжно е. Може би понякога е и така.

2008-12-16T19:49:05+02:00
Slaveya (Славка)

Интересно! Поздрави!

2008-12-16T15:42:00+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0