16 dic 2008, 15:39

Емигрант

Poesía

1K 1 4

Тъмна стая,
самотен човек,
празна бутилка,
разбита мечта...
В огледало старинно
мътно сиво петно,
отразена светлина
на една осакатена душа,
скъсана снимка,
чувства от
един агресивен свят
към един отдавна изгубен човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

Много хубав, но тъжен стих!

2009-01-21T12:00:24+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Харесах.Поздрав

2008-12-16T19:54:36+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Тъжно е. Може би понякога е и така.

2008-12-16T19:49:05+02:00
Slaveya (Славка)

Интересно! Поздрави!

2008-12-16T15:42:00+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0