Сама си..., виждам те как

ореш с поглед стоманен земята.

Мислите втурват те към реалното пак,

да нахранят с отровни думи тъгата.

Спъваш се в чуждоземен паваж.

Далечна е твоята скъпа Родина.

Сама си с кучето, благородният страж,

кръстено Болка, носталгично прикрита.

Дошла си тук, търсеща брод,

за мъничко щастие в живота си кратък.

Подслонила копнежите в душевния свод,

дращят годините с възрастов отпечатък.

Сама си..., далеч от семейно гнездо...

Дните тревожни преглъщаш с горчилка.

Само сърдечният пулс в пиршество,

отбелязва негласно, че още си жива.

Сама си, виждам те пак...

примиренчески в болката плуваш,

с едничка надежда, пламъче-знак,

да заплатиш си цената... колкото струва.