3 mar 2023, 8:59  

Емигрантка

  Poesía » Civil
1.4K 12 28

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.

 

Омръзна ми да слушам клюки, дрязги,
и политици – как се душат злобно.
Нима животът ми, мечтан напразно,
ще се стопи сред битки и... сред гробници!

 

Омръзна ми! И писна ми животът!
Ще излетя от клетката ръждясала!
Ще хвана самолета – и пилотът
ще ме закара, щом крилата са отрязани!

 

Нали така направиха отдавна,
навреме сетили се, толкова приятели.
Защо пък ние тук да сме заставени
с мотика вечно да браздим земята!

 

Ще бъде непознато пътешествие!
Начало ново – време за разплата!
На дните ни – достойните заместници
в неизчерпаемост ще ни потапят!

 

Добре! Добре... Успокоих се вече
и лесно стана сякаш за момента.
Но в този миг в душата ми се стече –
далечен вик заблъска в мойте вени.

 

И плач дочух от някакво пространство,
зовеше ме през сълзи, отчаяние.
Гласът Ти ме помоли да остана,
да се завърна в своето начало.

 

Нима това си Ти, велика страннице!
нима си Ти – красавице Българийо!
В главата ми нахлуха бясно страници,
в които си измъчена и галеща.

 

Била си силна, трогваща и властна,
засенчвана, потъпквана, застинала,
безкрайна, очароваща и страстна,
като душа през толкоз мъки минала!

 

Разбрах, че вечно си вървяла с мене.
През детството ми беше като приказка!
В разказваните тайнства и легенди
почувствах, колко много си ми близка!

 

И как се сетих – като просветление,
че твоите деца те разболяха.
Душата ми ти падна на колене,
очите ми към теб в молба замряха.

 

Прости ми, скъпа стенеща приятелко,
че без да искам оскърбих те толкова!
Защото няма кътче на земята,
където да живея с тази болка,

 

която – като майка от детето –
ще раздели душите ни – страдалки!
Не ще намеря покрива, където
ще се смири сърцето ми за малко!

 

Ще бъда с теб, каквото и да става.
Щом заедно сме – пò ще ни е лесно!
А може би след толкова забавяне,
животът труден няма да ни стресне!

 

И сигурна съм, като мен разкаяни,
децата твои в Теб ще се завърнат,
на колене пред Тебе ще застанат,
за прошката
и твоята прегръдка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно е да се поставя в ситуацията на друг човек, в други времена и обстоятелства, но това, че съдбата ти подсказва да останеш,така е трябвало!
  • Стойчо, имахме шанс да отидем, като на съпругът ми беше дадена оферта за работа като преподавател по китайски език. Аз бях човекът, който не се съгласи, защото наистина обичам България. Напоследък не се гордея, че съм българка, поради събитията в последните години, но страната си я обичам.
  • Тони, ето едно мое лирично отклонение, ме доведе до твоята свещена изповед!
    Това е повод да споделя, че когато се пенсионирах в Българската армия бях на 42 години!Но не оставих семейството си в България,че да работя извън нея,защото наследих от родителите си имот в родното си село и предпочетох да се грижа за него.Синовете ни с Джени,бяха в абитуриентска година.И в България има работа,стига на човек да му се работи!
    Поздравления за написаното от теб,останах възхитен!👏
  • Благодаря ти, Василена! Трогната съм от твоята оценка!
    Хубав и успешен ден ти желая!
  • Аплодисменти за позицията!
    Честно, лично ...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...