3.03.2023 г., 8:59  

Емигрантка

1.4K 12 28

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.

 

Омръзна ми да слушам клюки, дрязги,
и политици – как се душат злобно.
Нима животът ми, мечтан напразно,
ще се стопи сред битки и... сред гробници!

 

Омръзна ми! И писна ми животът!
Ще излетя от клетката ръждясала!
Ще хвана самолета – и пилотът
ще ме закара, щом крилата са отрязани!

 

Нали така направиха отдавна,
навреме сетили се, толкова приятели.
Защо пък ние тук да сме заставени
с мотика вечно да браздим земята!

 

Ще бъде непознато пътешествие!
Начало ново – време за разплата!
На дните ни – достойните заместници
в неизчерпаемост ще ни потапят!

 

Добре! Добре... Успокоих се вече
и лесно стана сякаш за момента.
Но в този миг в душата ми се стече –
далечен вик заблъска в мойте вени.

 

И плач дочух от някакво пространство,
зовеше ме през сълзи, отчаяние.
Гласът Ти ме помоли да остана,
да се завърна в своето начало.

 

Нима това си Ти, велика страннице!
нима си Ти – красавице Българийо!
В главата ми нахлуха бясно страници,
в които си измъчена и галеща.

 

Била си силна, трогваща и властна,
засенчвана, потъпквана, застинала,
безкрайна, очароваща и страстна,
като душа през толкоз мъки минала!

 

Разбрах, че вечно си вървяла с мене.
През детството ми беше като приказка!
В разказваните тайнства и легенди
почувствах, колко много си ми близка!

 

И как се сетих – като просветление,
че твоите деца те разболяха.
Душата ми ти падна на колене,
очите ми към теб в молба замряха.

 

Прости ми, скъпа стенеща приятелко,
че без да искам оскърбих те толкова!
Защото няма кътче на земята,
където да живея с тази болка,

 

която – като майка от детето –
ще раздели душите ни – страдалки!
Не ще намеря покрива, където
ще се смири сърцето ми за малко!

 

Ще бъда с теб, каквото и да става.
Щом заедно сме – пò ще ни е лесно!
А може би след толкова забавяне,
животът труден няма да ни стресне!

 

И сигурна съм, като мен разкаяни,
децата твои в Теб ще се завърнат,
на колене пред Тебе ще застанат,
за прошката
и твоята прегръдка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трудно е да се поставя в ситуацията на друг човек, в други времена и обстоятелства, но това, че съдбата ти подсказва да останеш,така е трябвало!
  • Стойчо, имахме шанс да отидем, като на съпругът ми беше дадена оферта за работа като преподавател по китайски език. Аз бях човекът, който не се съгласи, защото наистина обичам България. Напоследък не се гордея, че съм българка, поради събитията в последните години, но страната си я обичам.
  • Тони, ето едно мое лирично отклонение, ме доведе до твоята свещена изповед!
    Това е повод да споделя, че когато се пенсионирах в Българската армия бях на 42 години!Но не оставих семейството си в България,че да работя извън нея,защото наследих от родителите си имот в родното си село и предпочетох да се грижа за него.Синовете ни с Джени,бяха в абитуриентска година.И в България има работа,стига на човек да му се работи!
    Поздравления за написаното от теб,останах възхитен!👏
  • Благодаря ти, Василена! Трогната съм от твоята оценка!
    Хубав и успешен ден ти желая!
  • Аплодисменти за позицията!
    Честно, лично ...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...