31 ene 2008, 8:27

Емоции

944 0 11

Емоциите заливат ме притихнала,

усмивката ми, бавно в тъмнината,

прокарва си пътеката открадната

и търсят дом, бездомни сетивата.

 

 

Мислите заливат ме заглъхнала,

препускат и импулсите обсебват,

загърбена от себе си, дали напускам

и тежките окови аз разкъсвам?

 

 

Времето залива ме очакваща,

във тялото ми, бавно то се настанява,

облечено във вечната премяна,

обстрелва ме и водно някак си ме разпилява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Времето залива ме очакваща,

    във тялото ми, бавно то се настанява,

    облечено във вечната премяна,

    обстрелва ме и водно някак си ме разпилява"

    Вече няма да пропускам нито един твой стих..


    Поздравления!!!
  • Лириката ти е философско-психологическа.И винаги се отличава с изумителна дълбочина.Прониква толкова надълбоко и по този начин отправя поглед към един друг неподозиран свят,дори изгражда един друг свят.Браво!!!
  • Много хубав стих!
    Чудесен! Поздрав!
  • Поздравления!!!
  • Поздрави!Много ми хареса стихът ти, Силви!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...