Емоции
Емоциите заливат ме притихнала,
усмивката ми, бавно в тъмнината,
прокарва си пътеката открадната
и търсят дом, бездомни сетивата.
Мислите заливат ме заглъхнала,
препускат и импулсите обсебват,
загърбена от себе си, дали напускам
и тежките окови аз разкъсвам?
Времето залива ме очакваща,
във тялото ми, бавно то се настанява,
облечено във вечната премяна,
обстрелва ме и водно някак си ме разпилява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
