Senni (Силвия)
162 1968
31.01.2008 г., 8:27 ч.

Емоции 

  Поезия » Философска
714 0 11

Емоциите заливат ме притихнала,

усмивката ми, бавно в тъмнината,

прокарва си пътеката открадната

и търсят дом, бездомни сетивата.

 

 

Мислите заливат ме заглъхнала,

препускат и импулсите обсебват,

загърбена от себе си, дали напускам

и тежките окови аз разкъсвам?

 

 

Времето залива ме очакваща,

във тялото ми, бавно то се настанява,

облечено във вечната премяна,

обстрелва ме и водно някак си ме разпилява.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Времето залива ме очакваща,

    във тялото ми, бавно то се настанява,

    облечено във вечната премяна,

    обстрелва ме и водно някак си ме разпилява"

    Вече няма да пропускам нито един твой стих..


    Поздравления!!!
  • Лириката ти е философско-психологическа.И винаги се отличава с изумителна дълбочина.Прониква толкова надълбоко и по този начин отправя поглед към един друг неподозиран свят,дори изгражда един друг свят.Браво!!!
  • Много хубав стих!
    Чудесен! Поздрав!
  • Поздравления!!!
  • Поздрави!Много ми хареса стихът ти, Силви!
  • Поздравления, Силве!
  • Приветствам положителните емоции...
    а и от отрицателните има нужда...
    като пречистващ дъжд са...Браво!
    с обич, Силвия.
  • Великолепен стих!Браво,Силве!
  • Емоциите и мислите се редуват и взаимно се поражадат!
    Интересна идея има в стиха ти.
  • чудесно нещо са емоциите...
    за този който може правилно
    да ги оцени и да не се поддава много на тях!!!
    поздрави!!!
  • Поздравления!Пак си на върха на емоцията!Прегръщам те с усмивка!
Предложения
: ??:??