Емоциите заливат ме притихнала,
усмивката ми, бавно в тъмнината,
прокарва си пътеката открадната
и търсят дом, бездомни сетивата.
Мислите заливат ме заглъхнала,
препускат и импулсите обсебват,
загърбена от себе си, дали напускам
и тежките окови аз разкъсвам?
Времето залива ме очакваща,
във тялото ми, бавно то се настанява,
облечено във вечната премяна,
обстрелва ме и водно някак си ме разпилява.
© Силвия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
