Емоциите заливат ме притихнала,
усмивката ми, бавно в тъмнината,
прокарва си пътеката открадната
и търсят дом, бездомни сетивата.
Мислите заливат ме заглъхнала,
препускат и импулсите обсебват,
загърбена от себе си, дали напускам
и тежките окови аз разкъсвам?
Времето залива ме очакваща,
във тялото ми, бавно то се настанява,
облечено във вечната премяна,
обстрелва ме и водно някак си ме разпилява.
© Силвия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
