13 jul 2016, 8:49

Енергиен вампиризъм 

  Poesía
1224 2 5

Слепци съветват ме за моята посока,

глухи, във шума ме ориентират...

Хора, стигнали до тук със лодка,

ми говорят, че реката е дълбока

и в съмнението ми, със смут се взират.

 

Не казвам, че не е дълбока.

Може. Може и да е.

Но вие, дето го твърдите,

намокрихте ли глезените си, поне?

 

Не сте?

Тогава знаете ли колко е дълбоко?

Знаете ли, може пък и да не е?

А може и да се окаже плитко, даже много,

но и да не знаете, добре.

 

Но мен недейте да напътствате,

без да съм поискала това от вас.

И нека да не се навъсваме,

отдавна сме задминали четвърти клас...

 

Нека всеки своя път огрява,

вместо в този на другарчето да свети,

пък после да недоумява,

защо по-светлите, са чуждите пътеки.

 

Всеки в себе си светилото си носи

и всеки сам е себе си призван да осветява,

за да няма нужда после,

някой друг енергията, изчерпана да му набавя.

...

И Всички да заживеем мирно и спокойно. Както си му е редът!

© Цветелина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??