Енергиен вампиризъм
Слепци съветват ме за моята посока,
глухи, във шума ме ориентират...
Хора, стигнали до тук със лодка,
ми говорят, че реката е дълбока
и в съмнението ми, със смут се взират.
Не казвам, че не е дълбока.
Може. Може и да е.
Но вие, дето го твърдите,
намокрихте ли глезените си, поне?
Не сте?
Тогава знаете ли колко е дълбоко?
Знаете ли, може пък и да не е?
А може и да се окаже плитко, даже много,
но и да не знаете, добре.
Но мен недейте да напътствате,
без да съм поискала това от вас.
И нека да не се навъсваме,
отдавна сме задминали четвърти клас...
Нека всеки своя път огрява,
вместо в този на другарчето да свети,
пък после да недоумява,
защо по-светлите, са чуждите пътеки.
Всеки в себе си светилото си носи
и всеки сам е себе си призван да осветява,
за да няма нужда после,
някой друг енергията, изчерпана да му набавя.
...
И Всички да заживеем мирно и спокойно. Както си му е редът!
© Цветелина Маркова All rights reserved.
