finaltouch (Георги Ванчев)
8 291

15 jul 2011, 23:06

Eнигма

Poesía

641 0 2

Животът ми

бе винаги енигма -

сигналите му

тъй не разпознах...

А тялото ми

страдаше от стигмата

на мразения днес

от мене грях...

Животът мой

минава като влака,

за който няма спирка.

И дори

не зная накъде

тъй равно трака...

Но чувствам,

че към края си върви...

Аз знам - един ден

той ще ме остави...

Какво ме чака там,

отвъд – не зная.

Но до последно

влюбен

и подмамен

от тоз живот -

аз ще вървя докрая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

finaltouch (Георги Ванчев)

Благодаря - точно така ми звучи и на мен!

2011-07-18T09:08:45+03:00
ananel (Нелиса)

Влюбен и подмамен - звучи като в началото, а не като в края на Пътя
Харесва ми!!!

2011-07-16T13:19:12+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0