15 jul 2011, 23:06

Eнигма

  Poesía
643 0 2

Животът ми

бе винаги енигма -

сигналите му

тъй не разпознах...

А тялото ми

страдаше от стигмата

на мразения днес

от мене грях...

 

Животът мой

минава като влака,

за който няма спирка.

И дори

не зная накъде

тъй равно трака...

Но чувствам,

че към края си върви...

 

Аз знам - един ден

той ще ме остави...

Какво ме чака там,

отвъд – не зная.

Но до последно

влюбен

и подмамен

от тоз живот -

аз ще вървя докрая...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря - точно така ми звучи и на мен!
  • Влюбен и подмамен - звучи като в началото, а не като в края на Пътя
    Харесва ми!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...