Jul 15, 2011, 11:06 PM

Eнигма 

  Poetry
469 0 2

Животът ми

бе винаги енигма -

сигналите му

тъй не разпознах...

А тялото ми

страдаше от стигмата

на мразения днес

от мене грях...

 

Животът мой

минава като влака,

за който няма спирка.

И дори

не зная накъде

тъй равно трака...

Но чувствам,

че към края си върви...

 

Аз знам - един ден

той ще ме остави...

Какво ме чака там,

отвъд – не зная.

Но до последно

влюбен

и подмамен

от тоз живот -

аз ще вървя докрая...

 

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря - точно така ми звучи и на мен!
  • Влюбен и подмамен - звучи като в началото, а не като в края на Пътя
    Харесва ми!!!
Random works
: ??:??