Eнигма
Животът ми
бе винаги енигма -
сигналите му
тъй не разпознах...
А тялото ми
страдаше от стигмата
на мразения днес
от мене грях...
Животът мой
минава като влака,
за който няма спирка.
И дори
не зная накъде
тъй равно трака...
Но чувствам,
че към края си върви...
Аз знам - един ден
той ще ме остави...
Какво ме чака там,
отвъд – не зная.
Но до последно
влюбен
и подмамен
от тоз живот -
аз ще вървя докрая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
