По спиралите
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи
листа
на цветни
сенки
отразени
в дъното
на езера
изгубени
в пресушени
пустини
от раните
викащи
ехото
на бездомни
ухания
завърнали
се заедно
в пропукани
кристали -
пречупили
виденията
в една
докосваща
енигма...
© Милен Пеев Todos los derechos reservados
Слънце, ти винаги ще си останеш една очарователна енигма!
Ронда, за мен ще е удоволствие да се връщаш тука - колкото си пожелаеш пъти!