12.08.2010 г., 9:51 ч.

Eнигма 

  Поезия » Бели стихове
672 0 3

По спиралите
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи
листа
на цветни
сенки
отразени
в дъното
на езера
изгубени
в пресушени
пустини
от раните
викащи
ехото
на бездомни
ухания
завърнали
се заедно
в пропукани
кристали -
пречупили
виденията
в една
докосваща
енигма...

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На Клео!
    Слънце, ти винаги ще си останеш една очарователна енигма!

    Ронда, за мен ще е удоволствие да се връщаш тука - колкото си пожелаеш пъти!
  • По повърхността
    на кожата ми
    дишат
    само приспаните ми
    усещания
    и чакат
    твоето докосване...

  • Най-вече изживяна енигма!
    Поздрав и за теб, Ронда!
Предложения
: ??:??