21 nov 2006, 9:26

Енигма

  Poesía
1.2K 0 2
Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно, тихо, злокобно догони ме нощта...

Седейки в свят, изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така? Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?

Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пътя към безсмъртието,може би?
  • Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
    Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
    в нея и става един голям кръговрат.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...