21 nov 2006, 9:26

Енигма

  Poesía
1.2K 0 2
Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно, тихо, злокобно догони ме нощта...

Седейки в свят, изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така? Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?

Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пътя към безсмъртието,може би?
  • Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
    Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
    в нея и става един голям кръговрат.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...