Енигма

Poesía

1.2K 0 2

Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи? Да не би това да е част от един безкраен път? Или просто всичко е сфера от лъжи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lacrima (Ем)

Пътя към безсмъртието,може би?

2006-12-20T00:53:55+02:00
Static-X (Борислав)

Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
в нея и става един голям кръговрат.

2006-11-21T13:12:37+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0