Енигма

Poetry

1.2K 0 2

Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи? Да не би това да е част от един безкраен път? Или просто всичко е сфера от лъжи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lacrima (Ем)

Пътя към безсмъртието,може би?

2006-12-20T00:53:55+02:00
Static-X (Борислав)

Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
в нея и става един голям кръговрат.

2006-11-21T13:12:37+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0