Енигма

Poetry

1.2K 0 2

Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи? Да не би това да е част от един безкраен път? Или просто всичко е сфера от лъжи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lacrima (Ем)

Пътя към безсмъртието,може би?

2006-12-20T00:53:55+02:00
Static-X (Борислав)

Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
в нея и става един голям кръговрат.

2006-11-21T13:12:37+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0