Енигма
Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно, тихо, злокобно догони ме нощта...
Седейки в свят, изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така? Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?
Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
