21.11.2006 г., 9:26 ч.
Енигма
Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно, тихо, злокобно догони ме нощта...
Седейки в свят, изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така? Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?
Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Пътя към безсмъртието,може би?
-
Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
в нея и става един голям кръговрат.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
