nvision (Диян Каролев)
16 23
27 mar 2008, 11:50

Енигма 

  Poesía
1135 0 6
Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...

Ако можех аз отново да бъда с теб,
да отпивам сълзите от миглите ти,
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти

И отново падат есенните листа,
изгорели и потънали в мрак,
вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг.

Как да пея, щом без глас оставам аз,
щом те видя да стоиш сама пред мен,
как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само станах от мястото си и аплодирах, когато прочетах стиха!
    След като седнах оцених, като натиснах шестицата!
  • Много хубав стих!Тъгата се просмуква в теб като четеш,копнежа за любов и щастие...
    Браво!
  • Можеш да пееш, даже без глас!
    Можеш да мислиш, гледайки другата!
    Сълзи да отпиваш, не потъващи в мрак.
    Огледалото ново е!В светлина е светът!
  • Браво!
  • хубав стих...
  • Символизъм? Фрагменти? Моето момче, умееш ги тия работи... Аре една 6-ца от мен!
Propuestas
: ??:??