Енигма
Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...
Ако можех аз отново да бъда с теб,
да отпивам сълзите от миглите ти,
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти
И отново падат есенните листа,
изгорели и потънали в мрак,
вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг.
Как да пея, щом без глас оставам аз,
щом те видя да стоиш сама пред мен,
как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден.
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...
Ако можех аз отново да бъда с теб,
да отпивам сълзите от миглите ти,
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти
И отново падат есенните листа,
изгорели и потънали в мрак,
вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг.
Как да пея, щом без глас оставам аз,
щом те видя да стоиш сама пред мен,
как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден.
© Диян Каролев All rights reserved.
