27.03.2008 г., 11:50 ч.
Енигма
Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...
Ако можех аз отново да бъда с теб,
да отпивам сълзите от миглите ти,
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти
И отново падат есенните листа,
изгорели и потънали в мрак,
вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг.
Как да пея, щом без глас оставам аз,
щом те видя да стоиш сама пред мен,
как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден.
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...
Ако можех аз отново да бъда с теб,
да отпивам сълзите от миглите ти,
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти
И отново падат есенните листа,
изгорели и потънали в мрак,
вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг.
Как да пея, щом без глас оставам аз,
щом те видя да стоиш сама пред мен,
как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден.
© Диян Каролев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих!Тъгата се просмуква в теб като четеш,копнежа за любов и щастие...
Браво! -
Можеш да пееш, даже без глас!
Можеш да мислиш, гледайки другата!
Сълзи да отпиваш, не потъващи в мрак.
Огледалото ново е!В светлина е светът! -
Браво!
-
хубав стих...
-
Символизъм? Фрагменти? Моето момче, умееш ги тия работи... Аре една 6-ца от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
След като седнах оцених, като натиснах шестицата!