27 sept 2008, 21:31

Енигма

  Poesía
909 0 1
Приятелство - поредната енигма
или нещо много по-голямо,
как до отговора мога да стигна,
чрез въпросите ли само?  
Чудил ли си се през дългите дни
как нещата леко се промениха,
как този човек неусетно те плени
и тези неща добре се подредиха?  
А през моментите тежки, трудни,
дали казаното е било чиста монета,
или след това е имало нощи будни,
и истината е била едва една пета?  
Питал ли си се каква ще бъде зората,
само че без твоя човек,
като дъждът и слънцето, но без дъгата,
все едно си с окови за век.  
И така, моят отговор е готов,
а за теб още ли е загадка?
Не бива да изпращаш зов -
това ще си остане тайна сладка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ден Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чрез въпроси не се стига до разгадаване на енигмата. А чрез обич. приятелството е най-чистото лице на обичта.
    Поздрави от мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...