Sep 27, 2008, 9:31 PM

Енигма

  Poetry
905 0 1
Приятелство - поредната енигма
или нещо много по-голямо,
как до отговора мога да стигна,
чрез въпросите ли само?  
Чудил ли си се през дългите дни
как нещата леко се промениха,
как този човек неусетно те плени
и тези неща добре се подредиха?  
А през моментите тежки, трудни,
дали казаното е било чиста монета,
или след това е имало нощи будни,
и истината е била едва една пета?  
Питал ли си се каква ще бъде зората,
само че без твоя човек,
като дъждът и слънцето, но без дъгата,
все едно си с окови за век.  
И така, моят отговор е готов,
а за теб още ли е загадка?
Не бива да изпращаш зов -
това ще си остане тайна сладка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ден All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чрез въпроси не се стига до разгадаване на енигмата. А чрез обич. приятелството е най-чистото лице на обичта.
    Поздрави от мен!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...