26 nov 2007, 19:40

Енигма в спомени

1.3K 0 8



С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.

Често те не са желани,
ала понякога в житейски драми
навестяват, 
за миг не избледняват.

Но, я кажете, май е по-добре
на мечтите превес да се даде.
В суровия студен живот
би бил прекрасен този влог:

с блянове да разкрасим
поне един единствен миг неповторим.


Това е вдъхновено от песента "Knocking on forbidden door".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, след време спомените - болящите избледнявата, на тяхно място идват мечтите и само друга болка връща старата, но пък това са уроците на живота.
  • Благодаря, Инка и Криси!
    Радвам ви се, на всички.
  • И нещо към коментара на Пепи - душите не гният, те отлитат!
  • Аплодисменти за момичето, което Слави Любовта, а сега и бляновете, мечтите!!!
  • Всичко красиво и неповторимо си заслужава, било то и просто един кратък миг...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...