26.11.2007 г., 19:40

Енигма в спомени

1.3K 0 8



С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.

Често те не са желани,
ала понякога в житейски драми
навестяват, 
за миг не избледняват.

Но, я кажете, май е по-добре
на мечтите превес да се даде.
В суровия студен живот
би бил прекрасен този влог:

с блянове да разкрасим
поне един единствен миг неповторим.


Това е вдъхновено от песента "Knocking on forbidden door".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, след време спомените - болящите избледнявата, на тяхно място идват мечтите и само друга болка връща старата, но пък това са уроците на живота.
  • Благодаря, Инка и Криси!
    Радвам ви се, на всички.
  • И нещо към коментара на Пепи - душите не гният, те отлитат!
  • Аплодисменти за момичето, което Слави Любовта, а сега и бляновете, мечтите!!!
  • Всичко красиво и неповторимо си заслужава, било то и просто един кратък миг...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...