С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.
Често те не са желани,
ала понякога в житейски драми
навестяват,
за миг не избледняват.
Но, я кажете, май е по-добре
на мечтите превес да се даде.
В суровия студен живот
би бил прекрасен този влог:
с блянове да разкрасим
поне един единствен миг неповторим.
Това е вдъхновено от песента "Knocking on forbidden door".
© Любослава All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
