Сентполия (Любослава)
37 1554
26 нояб. 2007 г., 19:40

Енигма в спомени 

  Поэзия » Юмористическая
1035 0 8



С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.

Често те не са желани,
ала понякога в житейски драми
навестяват, 
за миг не избледняват.

Но, я кажете, май е по-добре
на мечтите превес да се даде.
В суровия студен живот
би бил прекрасен този влог:

с блянове да разкрасим
поне един единствен миг неповторим.


Това е вдъхновено от песента "Knocking on forbidden door".

© Любослава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, след време спомените - болящите избледнявата, на тяхно място идват мечтите и само друга болка връща старата, но пък това са уроците на живота.
  • Благодаря, Инка и Криси!
    Радвам ви се, на всички.
  • И нещо към коментара на Пепи - душите не гният, те отлитат!
  • Аплодисменти за момичето, което Слави Любовта, а сега и бляновете, мечтите!!!
  • Всичко красиво и неповторимо си заслужава, било то и просто един кратък миг...
  • Благодаря, откровенци!
  • Спомените са нашето минало.
    Много често ги викаме , но
    и много пъти идват сами.
    Прекрасно стихотворение.
    С обич, мила Любослава.
  • Казват,че спомените се закотвяли в душата и изгнивали заедно с нея!Страшно е като си го помислиш?!Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??