26 нояб. 2007 г., 19:40

Енигма в спомени

1.3K 0 8



С тихи стъпки (есенна охота),
като странник в поредния сумрак,
на вратата забранена спомените
хлопат пак.

Често те не са желани,
ала понякога в житейски драми
навестяват, 
за миг не избледняват.

Но, я кажете, май е по-добре
на мечтите превес да се даде.
В суровия студен живот
би бил прекрасен този влог:

с блянове да разкрасим
поне един единствен миг неповторим.


Това е вдъхновено от песента "Knocking on forbidden door".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, след време спомените - болящите избледнявата, на тяхно място идват мечтите и само друга болка връща старата, но пък това са уроците на живота.
  • Благодаря, Инка и Криси!
    Радвам ви се, на всички.
  • И нещо към коментара на Пепи - душите не гният, те отлитат!
  • Аплодисменти за момичето, което Слави Любовта, а сега и бляновете, мечтите!!!
  • Всичко красиво и неповторимо си заслужава, било то и просто един кратък миг...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...