1 may 2009, 1:37

Ентропия

933 0 7

Гладен и мокър,
дълбоко -
до кокал,
в небето повтарям последни очи.

Гладен и мокър,
защото
високо
гроздето, сладкото, някой качи.

Гладно и мокро,
плоско,
и в троскот
небето небе не се случи да е.

Гладни и мокри,
уж кротки,
но с нокти -
вълци са вече, всички овце.

Ентропия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма друго място, където удоволствието от прочетеното да е абсолютно гарантирано!
    Тенкс, Рег!
  • Да,ентропия е.
    Авторката отново е изключително прецизна и многослойна в изказа.
    Името “индигово дете” идва от цвета на душата – индигов, който е белег за напреднала душа, която служи като учител или лечител. Всяко индигово дете ще поеме тази мисия, да учи или да лекува, по някакъв начин, често просто като бъде този, който е.
    __________________________________
    Бях тук с невероятно удоволствие!
  • Благодаря ви!!!
  • !!!
    Страшна си!
  • Не останаха овце...
    Рег, голяма сила си!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...