Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите
са звезден дъх и вричане за вечност.
Магичен полъх сенките оплита,
припламва глас на сова отдалече.
И няма път, посоки, нито време.
Светът е още в шепата на Бога –
пречистен и по детски безпроблемен,
по мярка на душата босонога. ...