Еньовден
Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите
са звезден дъх и вричане за вечност.
Магичен полъх сенките оплита,
припламва глас на сова отдалече.
И няма път, посоки, нито време.
Светът е още в шепата на Бога –
пречистен и по детски безпроблемен,
по мярка на душата босонога.
А въздухът е самодивско вино,
под сянката на росен отлежало.
Искрите от простора октаринов
се сливат бавно със зората бяла.
Завърнеш ли се пак отвъд чертата
между душа и плът, в света си земен,
орисан си на росен с аромата
да прекосяваш граници и време.
© Мима Иванова All rights reserved.
