Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
7 июл. 2018 г., 21:48

Еньовден 

  Поэзия
1607 9 22

Набързо свличаш плътската си риза –

и тази необятна нощ е твоя.

В небето само по душа навлизаш,

свободно сред сърцето на покоя.

 

Сълзите самодивски по тревите

са звезден дъх и вричане за вечност.

Магичен полъх сенките оплита,

припламва глас на сова отдалече.

 

И няма път, посоки, нито време.

Светът е още в шепата на Бога –

пречистен и по детски безпроблемен,

по мярка на душата босонога.

 

А въздухът е самодивско вино,

под сянката на росен отлежало.

Искрите от простора октаринов

се сливат бавно със зората бяла.

 

Завърнеш ли се пак отвъд чертата

между душа и плът, в света си земен,

орисан си на росен с аромата

да прекосяваш граници и време.

© Мима Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??