Еньовден
На Еньовден -
небето се отваря,
разтварят се вълшебни звездни двери...
На Еньовден -
звездите проговарят -
за стари рани, скръб, метеж
и жертви...
На Еньовден -
Луната - объл лик показва,
усмивка в мека светлина е скрила...
И тайните от нежната и пазва -
върху Земята грешна се разсипват...
Човешки страсти, болки и копнежи
с треви и билки -
в миг се претворяват!
Луната своята любов отдава -
на Еньовден,
в нощта,
при зазоряване...
И стари лекове -
тя мъдро пази,
отвари тайнствени и животворни,
дълбоки рани в звезден прах поръсва
и шепне тихо
старозаветни фрази...
По Еньовден
Луната е красива,
събрала в мъдрост своите копнежи,
по Изгрев Слънце
тайна ни разкрива -
за Любовта -
най-чудодейно биле...
На Еньовден
Луната
е вълшебна...
С любов лекува...
стари рани...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анжела Иванова Todos los derechos reservados
