zvezdolika (Анжела Иванова) zvezdolika (Анжела Иванова)
20
Jun 24, 2017, 5:37 PM

Еньовден

1.1K 0 2

На Еньовден -

            небето се отваря,

разтварят се вълшебни звездни двери...

На Еньовден -

             звездите проговарят -

за стари рани, скръб, метеж

                                              и жертви...

На Еньовден -

              Луната - объл лик показва,

усмивка в мека светлина е скрила...

И тайните от нежната и пазва -

                       върху Земята грешна се разсипват...

Човешки страсти, болки и копнежи

                       с треви и билки -

                                           в миг се претворяват!

Луната своята любов отдава -

на Еньовден,

в нощта,

при зазоряване...

И стари лекове -

                 тя мъдро пази,

отвари тайнствени и животворни,

дълбоки рани в звезден прах поръсва

и шепне тихо

                 старозаветни фрази...

По Еньовден

                  Луната е красива,

събрала в мъдрост своите копнежи,

по Изгрев Слънце

                  тайна ни разкрива -

за Любовта -

                  най-чудодейно биле...

На Еньовден

        Луната  

                 е вълшебна...

С любов лекува...

                      стари рани...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0