20 abr 2010, 21:27

Епилог

1.2K 0 3

 

Безсрамно истински и трепетно създадени

от някой ироничен сценарист,

на живота-сцена сме поставени,

съдбата слага точка, но следва послепис...

 

Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати,

дописваме любовния роман.

Ограбваме душата си като съвременни пирати,

крещим във себе си: ”Забравихме Сезам”!

 

Безгрижно вдетинени и ненужно овехтели,

потапяме се във прииждащата Лета

и чакаме Харон - лодкарят, там да ни намери,

със зъби стиснали последната монета.

 

И звездно засияли, пречистени и свети,

по моста на дъгата минаваме отвъд

и бързаме в безкрая като къртици слепи,

прогледнали сме и дупката сме заменили с път!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен и замислящ сценарий!
    Наистина играем най-различни роли в живота си!
    Поздравления!
  • Отново страхотен стих! (но според мен все още си стоим в дупките) Поздрави.
  • Много истинско! Оргинален поглед върху смъртта и живота!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...