Епилог

20 апр. 2010 г., 21:27

Поэзия » Философская

976 0 3

Безсрамно истински и трепетно създадени

от някой ироничен сценарист,

на живота-сцена сме поставени,

съдбата слага точка, но следва послепис...

Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати,

дописваме любовния роман.

Ограбваме душата си като съвременни пирати,

крещим във себе си: ”Забравихме Сезам”!

Безгрижно вдетинени и ненужно овехтели,

потапяме се във прииждащата Лета

и чакаме Харон - лодкарят, там да ни намери,

със зъби стиснали последната монета.

И звездно засияли, пречистени и свети,

по моста на дъгата минаваме отвъд

и бързаме в безкрая като къртици слепи,

прогледнали сме и дупката сме заменили с път!

ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-04-21T11:22:06+03:00

Силен и замислящ сценарий!
Наистина играем най-различни роли в живота си!
Поздравления!
BuRn_AliVe (Александър)

2010-04-20T21:48:32+03:00

Отново страхотен стих! (но според мен все още си стоим в дупките) Поздрави.
Sin-wish (Венета Димитрова)

2010-04-20T21:44:02+03:00

Много истинско! Оргинален поглед върху смъртта и живота!