Apr 20, 2010, 9:27 PM

Епилог 

  Poetry » Phylosophy
867 0 3

 

Безсрамно истински и трепетно създадени

от някой ироничен сценарист,

на живота-сцена сме поставени,

съдбата слага точка, но следва послепис...

 

Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати,

дописваме любовния роман.

Ограбваме душата си като съвременни пирати,

крещим във себе си: ”Забравихме Сезам”!

 

Безгрижно вдетинени и ненужно овехтели,

потапяме се във прииждащата Лета

и чакаме Харон - лодкарят, там да ни намери,

със зъби стиснали последната монета.

 

И звездно засияли, пречистени и свети,

по моста на дъгата минаваме отвъд

и бързаме в безкрая като къртици слепи,

прогледнали сме и дупката сме заменили с път!

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силен и замислящ сценарий!
    Наистина играем най-различни роли в живота си!
    Поздравления!
  • Отново страхотен стих! (но според мен все още си стоим в дупките) Поздрави.
  • Много истинско! Оргинален поглед върху смъртта и живота!
Random works
: ??:??