Епилог
Безсрамно истински и трепетно създадени
от някой ироничен сценарист,
на живота-сцена сме поставени,
съдбата слага точка, но следва послепис...
Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати,
дописваме любовния роман.
Ограбваме душата си като съвременни пирати,
крещим във себе си: ”Забравихме Сезам”!
Безгрижно вдетинени и ненужно овехтели,
потапяме се във прииждащата Лета
и чакаме Харон - лодкарят, там да ни намери,
със зъби стиснали последната монета.
И звездно засияли, пречистени и свети,
по моста на дъгата минаваме отвъд
и бързаме в безкрая като къртици слепи,
прогледнали сме и дупката сме заменили с път!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
