6 may 2016, 17:41

Епилог 

  Poesía » De amor
895 0 6

Всеки в своята част на двореца,
сам решава за дългите нощи:
Ти обичаш своите кецове,
аз тъгувам по тебе все още.
И сигурно си по-добре без мен.
Това си пожела, това получи.
А времето минава... 
Ден след ден
със теб да се забравяме се учим.
В началото е трудно, знам -
любов, надежди, спомени любими.
Тях всеки преживява сам
отново и отново. 
Като в кино.
Но всеки филм си има край,
на който страдаме и ни е болно. 
Защото сме участвали със 
най-истинските 
свои чувства 
безусловно.
...
До днес така.
Сега да продължим 
по пътя, който всеки начерта си.
А след години много, може би
да можем да признаем 
и вината си.

                                     03.05.2016

© Todos los derechos reservados

-------------------------------------------------------------------------
За да спестя въпросите -

закачката с кецовете

е нещо много лично
и недвусмислено показва

на кого е посветен този стих.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!
  • Хм, за първи път се окалдъръмих леко.
    ...пък много те е страх от въпроси :P
    Поздравче от комшийския дворец
    въздъх...
  • Най-щастливата, незнаеща това, "кецка"... Добре, че моите са планинки "Aigle"...
    Самозаблуждението убива ли или лекува...
  • Много е хубаво, макар тъжно......
  • Харесах написаното. Но вина? Вина няма, просто хората понякога се разделят... Хубаво е когато успяват да го направят с добри чувства, с пожелание за щастие и с благодарност за хубавото което са получили от връзката.
  • Хубаво стихо!
Propuestas
: ??:??