Всеки в своята част на двореца,
сам решава за дългите нощи:
Ти обичаш своите кецове,
аз тъгувам по тебе все още.
И сигурно си по-добре без мен.
Това си пожела, това получи.
А времето минава...
Ден след ден
със теб да се забравяме се учим.
В началото е трудно, знам -
любов, надежди, спомени любими.
Тях всеки преживява сам ...