Епилог
Всеки в своята част на двореца,
сам решава за дългите нощи:
Ти обичаш своите кецове,
аз тъгувам по тебе все още.
И сигурно си по-добре без мен.
Това си пожела, това получи.
А времето минава...
Ден след ден
със теб да се забравяме се учим.
В началото е трудно, знам -
любов, надежди, спомени любими.
Тях всеки преживява сам
отново и отново.
Като в кино.
Но всеки филм си има край,
на който страдаме и ни е болно.
Защото сме участвали със
най-истинските
свои чувства
безусловно.
...
До днес така.
Сега да продължим
по пътя, който всеки начерта си.
А след години много, може би
да можем да признаем
и вината си.
03.05.2016
