Епитаф

1 jul 2008, 0:12

Poesía

566 0 4

ЕПИТАФ

I∑I

Ще те попитам:

Колко струвам? -

захвърлен като пукнат грош,

станал съм имане, заровено дълбоко във земята.

Отново аз ези или тура ще съм за този,

който ме намери в рохкавата пръст;

със мен ще купят хляб и вино, кон

или пък нож.

Късметът, странниче, не може да е лош!

Затуй ще бъда твой приятел -

най-голямото богатство -

ден и нощ!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.