Лабрис (Иван Братованов) Лабрис (Иван Братованов)
6
Jul 1, 2008, 12:12 AM

Епитаф

  Poetry
785 0 4

 

 

ЕПИТАФ

I∑I

Ще те попитам:

Колко струвам? -

захвърлен като пукнат грош,

станал съм имане, заровено дълбоко във земята.

Отново аз ези или тура ще съм за този,

който ме намери в рохкавата пръст;

със мен ще купят хляб и вино, кон

или пък нож.

Късметът, странниче, не може да е лош!

Затуй ще бъда твой приятел -

най-голямото богатство -

ден и нощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Братованов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0