Epitaph

1 feb 2011, 18:01

Poesía

927 0 9

Вървя по обърнатите клепачи на мъж,

който спи вкочанен.

В центъра на изкорубената ми ретина.

Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,

пронизвайки рамото

на бялата ми като антракс ръка.

Тогава мъжът се събужда и се разтича от гледката.

Aз ослепявам от болката.

После се смея,

плача,

мисля си.

Колко е хубаво да си буден.

И още по-хубаво - сляп

в свят, в който кръвта не трогва никого.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)

2011-02-02T13:27:50+02:00

Еее стига де, винаги може да се направи нещо по въпроса :р
ananke (Радослав Смилков)

2011-02-02T12:41:24+02:00

Ц, едва ли... отдавна ги изядох!
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)

2011-02-02T08:56:54+02:00

come to the dark side - we have cookies :p
ananke (Радослав Смилков)

2011-02-02T00:53:39+02:00

Поздрави от тъмната страна...
Незабравима (Кремена Стоева)

2011-02-01T20:28:25+02:00

Като го прочета още (около) 15-20 пъти, може и да коментирам.
stel88 (Стеляна)

2011-02-01T19:27:12+02:00

Поздрав! Много добър!
Lovewear (Пепър Формаджи)

2011-02-01T18:59:10+02:00

Браво!!!

Страхотно!
goredoly (Миглена Цветкова)

2011-02-01T18:52:30+02:00

Тежко му на такъв свят..
angel_voice (Пепп)

2011-02-01T18:42:39+02:00

Колко е хубаво да си буден.
И още по-хубаво - сляп
в свят, в който кръвта не трогва никого.

Това е болката, дето мъкна на 20-годишния си гръб, завещана от изкривеното ни съвремие!
А стихото...COOL